70% от потребителите смятат персонализираните AI реклами за натрапчиви. Къде е границата за брандовете
Ново проучване на Snapchat, Ipsos и WPP показва, че хората охотно споделят данни с AI асистента си, но не искат същите данни да се използват в рекламата. За брандовете това е урок по доверие, не по технология.
Социални мрежи, бранд и PR · · 3 мин четене
Snapchat публикува в края на октомври проучване за това как хората използват AI в ежедневието си. Анкетата е проведена от Ipsos и WPP сред над 4200 потребители на AI на възраст от 18 до 44 години в пет държави. България не е сред тях, но изводите се отнасят до всеки бранд, който обмисля по-лична реклама.
Най-цитираната цифра от проучването: 70% от участниците смятат за натрапчиво, когато личните им данни се използват за силно персонализирани реклами, създадени с AI.
Парадоксът в данните
Същите хора не са против AI. Почти половината го използват всеки ден, а над 80% го описват като приятелски и полезен. Мнозинството дори казва, че им е по-лесно да обмислят нещо лично първо с AI асистент, преди да го споделят с приятел.
Тоест хората споделят с AI неща, които още не са казали на никого. Но когато данните им започнат да работят за рекламодател, отношението се обръща.
Snapchat описва поверителността като плъзгач, не като ключ: хората дават данни, когато ясно виждат какво получават в замяна. Рекламата обаче рядко минава тази проверка. Полза има основно за рекламодателя, а потребителят вижда само, че някой знае за него повече, отколкото би трябвало.
Втората цифра, която брандовете подценяват
56% от анкетираните смятат съдържанието, изцяло създадено с AI, за бездушно. Тук има важна дума: изцяло. Хората не възразяват срещу AI като инструмент, а срещу усещането, че от другата страна няма никой.
За брандовете това означава, че двата най-популярни начина за използване на AI в рекламата, по-прецизното таргетиране и по-евтините визии, носят един и същ риск. И двата могат да направят марката по-ефективна и в същото време по-малко човешка.
Къде минава границата
Проучването не дава готови правила, но от него, а и от практиката, се очертават няколко разумни ориентира:
- Персонализацията по поведение на сайта е приемлива, по лични теми не е. Напомняне за изоставена количка е очаквано. Реклама, която показва, че знаете за бременност, болест или финансов проблем, се възприема като следене.
- Обяснете защо човек вижда рекламата. „Защото разгледахте зимни якета“ е съвсем различно от реклама, която сякаш чете мисли.
- Използвайте AI за варианти, не за личност. AI може да направи десет версии на един банер. Гласът на марката, историите и лицата в рекламата трябва да останат човешки.
- Не заменяйте целия визуален език с генерирани изображения. Ако всичко в профила на марката изглежда генерирано, хората ще го забележат по-бързо, отколкото предполагате.
Има и правна страна. От 2 август 2026 г. Актът за изкуствения интелект изисква част от съдържанието, създадено с AI, да бъде обозначено, а общият регламент за защита на данните отдавна поставя граници на профилирането. Писахме подробно кога рекламата трябва да казва, че е направена с AI.
Доверието е част от бранда
Техническата възможност за персонализация расте всеки месец. Готовността на хората да я приемат не расте със същото темпо. Брандът, който използва всички данни, които може да събере, печели няколко процента повече кликове днес и губи доверие, което после трудно се връща.
Добрият въпрос преди всяка кампания не е „можем ли да таргетираме толкова точно“, а „как ще се почувства човек, когато разбере защо вижда тази реклама“.
Източници
Изберете mktg.bg за предпочитан източник и Google ще ви показва нашите материали по-често.
Предпочитан източникДобавете mktg.bg в Google
